Емоционална регулация в компютърните игри
23 Nov 2017 - 16:20 от AGNuke

Компютърните игри са дейност, която носи сериозен емоционален заряд. Когато играем, ние от една страна пренасяме във виртуалния свят една част от това, което сме предразположени да изпитваме в реалността, а от друга - генерираме емоции, които са специфични за това ново място. Този сложен механизъм е продиктуван от непосредственото преминаване от едно пространствено и времево измерение в друго, което се оказва изключително позитивно, съзидаващо и надграждащо за личността, един категоричен възпитаващ стереотип, който в битийното измерение не може да бъде постигнат чрез никакви ресурси, терапии и психологически практики. Във всички случаи, моята водеща теза в това изложение е, че другият свят, в който влизаме, щом пуснем играта, винаги е по-богатият и по-надареният с емоции, сбъдващ мечти и смели амбиции, носещ себеуважение и внушаващ ни идеята, че можем да достигнем коти, които в действителността ни се струват химери. Най-важният момент, който прави възможни тези модели на мислене и поведение е, че чрез всичко това, наречено виртуални емоции, играещият захранва своето его, издига своя Аз, укрепва самочувствието си и връщайки се по обратния път към реалността, след като екранът на монитора угасне, той си вярва повече и постига повече. С други думи казано, компютърните игри, макар и нереални, предизвикват реални емоции и ние се връщаме в нашата действителност с един доста полезен и необходим ни багаж. И като психолог, и като геймър мисля, че това личностно израстване, чрез позитивните емоции на игрите, е необходимо както на индивида с по- несигурен характер, така и на другия, надарен с повече сила и увереност.

Техниките, които вършат това вълшебство са най- вече свързани с факта, че в играта няма табута. В нея могат да се вършат забранени неща и да се постигат действия и присъствие в контекст, които иначе са забранени в реалността. Например – да се води война и геймърът да бъде лидер, победител и върховен воин. Изпитват се чувствата за слава и триумф, които са едни от най- значимите, желаните и търсените от човека, така насъщни за природата и психиката му. На много малко хора в световната история е отредено реално да ги постигнат, но всеки във виртуалния свят може да удовлетвори тази своя амбиция и да изпита емоции, които да го въздигнат. Спомням си как големият актьор Робърт де Ниро веднъж каза, че е много щастлив, тъй като в киното всичко му е позволено. Неща, които са заложени в тъмната страна на всеки човек излизат от него и се стопяват под светлините на прожекторите, ….това го прави по- добър и като че ли очистен от заложената у него негация. Това мнение паралелно се наслагва и върху компютърните игри. Те също ни очистват, най- вече от агресията в определени моменти на живота ни. Могат да я трансформират в нещо по-добро и да ни спестят лоши последици, ако под нейно давление прекрачим някаква граница. Ако иначе тази агресия се задържи и тя отлежи за по-дълго време в съответния индивид, със сигурност ще настъпят деформации и аномалии, както в начина на мислене, така и в поведението му, което ще навреди не само на него, но и на социалната среда, в която живее.

Искам да кажа и за антиподите на агресията – страхът, неувереността и съмненията, присъщи на много хора и съпътстващи ги всеки ден в живота им. Емоциите, обаче, на виртуалния свят позволяват на всеки да бъде герой и да забрави за слабостите си. Това не само променя характери, но и съдби. Влизайки в кожата на виртуалния персонаж, индивидът е склонен да промени собственото си статукво и манталитет към сигурност и градивност, които не са само резултат от подражаване на любимия герой, но и на преосмисляне и вътрешна убеденост, че това е неговият истински и най-верен образ. С него той може да остане до края и да се почувства истински стойностен човек.

Тук е мястото да отбележим и емоциите за субективно благополучие, т.е. - щастие и удовлетвореност от добре свършена работа, които геймърът изпитва при успешна игра. Тези емоции са особено полезни и необходими за неговия вътрешен свят. Те спокойно могат да бъдат прибавени към всички останали, подхранващи доброто му его, но имат принос и за нещо друго, което е важно – помагат за постигане на духовната хармония и равновесие на индивида, без които той не може да бъде функционален в определените за него битийни параметри. Така например, често преди житейски изпитания и при особено напрежение, хората се доверяват на виртуалните игри. Отделят време да поиграят, преди да тръгнат към съответното събитие. Това е като да послушаш любимата си музика или да съзерцаваш обичана от теб картина, за да събереш сили и кураж за победа в предстоящата битка. В посочените случаи позитивните емоции в компютърните игри, музиката и изобразителното изкуство играят ролята на двигател за бъдещите действия, на приносител на необходимата за тях енергия. Това е една стратегия, която носи не само желания резултат, но и модерния вкус на новото време, авангардното разбиране за психологическо и дори физическо стимулиране при постигане на по- високи позиции.

Доказано е, че човекът е социално същество. Неговата „зона на комфорт“ е социумът, създаден от самия него, т.е. – обществото на себеподобните му. Всяко отлъчване от него би го довело до патологични изменения в начина му на мислене и поведение, а също и до физиологични такива. Неслучайно, водеща емоция в този индивид е желанието, потребността от принадлежност към множеството, да бъде част от нещо много по-голямо от него. Бих казал, че това за човека е жизнено необходима емоция, която има много стар, еволюционен произход и е тясно свързана не само с неговата психология, но и с неговата физиология. Тя присъства в компютърните игри и е неотменна, насъщна част от виртуалния им свят, особено ,когато геймърът има реални опоненти и партньори. Играейки любимите си игри, той чувства присъствието на другите, усеща, че е част от геймърското общество и гилдия и получава най- нужната му емоция, която го кара да се чувства пълноценен човек. Това подкрепя моята теза, че богатият набор от позитивни емоции в компютърните игри има положително влияние и ефект не само върху отделния индивид, но и върху неговата социална среда, върху обществото като цяло.

Явно е, че игрите помагат да вентилираме емоции, които сме длъжни да потискаме в реалността и това ги прави необходими и полезни както в частен, така и в социален план. Те са по-добрият свят, с повечето добри емоции и с повечето възможности и дадености за качествена реализация на човешкото същество. Безспорно, най-ценното у тях е способността, доказаната възможност да генерират ценности в него и да прекрояват образа му към по-силни и по-категорични черти, превръщащи го в реално налагащо се и точно присъствие в действителността, в която той вече не е случаен пришълец, а е неин творец и създател.

д-р Момчил "MorGalad" Киряков